Едро смляното кафе се използва за приготвяне на кафе във френч-преси и кафеварки от филтъров тип. Много по-ситно смляното кафе се използва за експресо-машини. А най-ситно смляното кафе /на прах/ – се препоръчва за приготвяне на “кафе по ориенталски”/в джезве/.

-Кафе по ориенталски се приготвя в специален съд. Обикновено се прибавят различни подправки /най-често кардамон/ -В Кафеварка с филтър, работеща с горещата вода, която капе над филтъра.

-Във френч-преса – тя е стъклен или метален съд .

-В кафемашина от гейзерен тип – за направа на Неаполитанско кафе. Кафеварката от този вид има три части: в най-долната част се налива вода, която после под давлението на парата около 1,5 атмосфери се издига по канал нагоре и преминава през кафето на прах, а в най-горната част вече е приготвеното кафе.
-Еспресо – продукт от специално пригодени машини, в които през смляното кафе при 9 атмосфери се подава вряща вода с температура 88-91 градуса по Целзий. Един от вариантите за приготвяне на еспресо това са машини, работещи специален принцип, където се добавят пакети за еднократна употреба с вече отмерена точна порция прахообразно кафе, разчетена за една чашка готова течност.

На основата на ESPRESO се правят много други видове напитки с кафе. Съдържанието на кофеин в Espresso кафето е 3 пъти по-малко отколкото в обичайното кафе, а и за неговото приготвяне са необходими само 45 зърна от кафе.
Има следните разновидности ESPRESO:

=Ристрето – има обем 7 г кафе на 15-20 мл вода
=Корето – чашка еспресо, с добавяне на неголямо количество силен алкохол
=Макиато – получава се на основата на еспресото,но с добавяне към него капки разпенено мляко
=Капучино – кафе с мляко и пищна пяна
=Лате макиато – много се различава от макиато Macchiato по обем и пропорции
=Мокачино – кафе с добавка шоколад

В 1958 година един от лидерите в тази индустрия Дайкин измисля климатик, койтоима функцията да затопля, а не само да изстудява помещенията.

А след още три години станало събитие, което до голяма степен било фактор за бъдещото развитие на световния пазар за климатици. Това е началото на масовото лансиране на пазара на сплит-системи. Тогава Toshiba за първи път лансира климатик, който има два блока. Добил популярност заради това, че компресорът вече бил изнесен от външната част на сградата, а в помешенията, оборудвани със сплит-система е много по-тихо. Така предимството е, че сплит-системите са много по-безшумни. Друго предимство е възможността вътрешния блок на климатика от сплит-системата да се монтира на всяко удобно място в дома ви.

Днес на пазара се лансират немалко видове вътрешни устройства. Това е важно не само от гледна точка на дизайна, а и защото различните видове вътрешни блокове позволяват да се създава оптимално разпространение на студения въздух в помещения с определена дизайн и предназначение.

Края на 60-те години на пазара е пуснат климатик, който е с един външен блок, а работи едновременно с няколко вътрешни блока. Така се появява мултисплит-система. Днес тази система се проектира до девет вътрешни блока от различни типове. Значимо нововъведение e появата на климатик от инверторен тип. В 1981 г. компанията Toshiba предлага първата сплит-система, която регулира сама мощността си, а в 1998 г. инверторите достигат до почти 100% от японския пазар.

Това било така до 1772г. Фердинанд – крал на дветe Сицилии нарушил възприятия на съвремието и посетил инкогнито в Неапол заведението на местния пица йоло Антонио Тести. Владетелят бил възхитен от изобилието на предлаганите храни ,възхитен от вкуса им. Макар, че жена му категорично отказвала да яде пица, считайки я за храна на бедните монархът признал предимствата на пицата и я въвел като храна в кралската кухня, но минали десетилетия и Фердинанд II, който бил гурман надделял срещу противниците на пицата. Той приканил готвачите на тайно съвещание, за да решат важна задача: как да “облагородят” пицата и да я направят ястие, одобрено знатните среди. Основното и най-деликатно нещо, което трябвало да се реши как да се измислят пособия за хранене на пица, така че да не се цапат ръцете с мазнини и сос.

На велможата Дженеро Спадачини било поръчано в най-кратък срок до рождения ден на кралица Маргарита да разреши тези сложни задачи. Дженеро с чест се справил като заповядал да се излее от метал специално чукало във вид на статуетка на човек-чукалото било от бронз и с него готвачът трябвало да замесва тестото. А за храненето – и това усъвършенстване стигнало и до наши дни-прибавил към трите съда на вилицата четвърти, който се оказал полезен и за ядене на спaгетите. От уважение към кралица Маргарита Савойска готвачът дон Рафаел Еспозито и неговата жена изпекли огромна пица, на която дали името на кралицата. Оттогава пици “Маргарита” станала почитаното ястие в кралското меню. След нея “амнистия” получили оше две пици – “Четири сезона” и “Маринар”.